Здравейте, фенове на зимнината!

Аз съм Миро – все още Малкият черпак в голямата кухня! 😀

 

Съвсем накратко ще ви разкажа как се стигна до тази публикация.

След като колежката по черпак – Сиска, „разцепи мрака“ с нейната Туршия с камби и моркови, вчера вечерта, някъде около 1.00 ч. след полунощ, огладнях. Отново… 😀 Моят извратен апетит беше преценил, че единственото, с което иска да се засити, е пастет от пилешки дробчета. Дотук добре. Разбира се, всеки уважаващ себе си чревоугодник би следвало да има в хладилника си нещата, които може душата да му да поиска… Аз съм от тези. 😀 И, да, имах пастет.

Отворих го, намазах си филийка… и се ужасих… Това нещо далеч нямаше вкуса, който очаквах… и така си останах не достатъчно добре нахранен… И тъжен… 🙁

Днес, разбира се, след като цяла нощ сънувах как сандвичи с пастет ме преследват по някакъв незнаен булевард, се събудих с идеята, че категорично искам да хапна пастет… и то такъв, който се връзка в представите ми за този деликатес.

Логично, прецених, че собственоръчно ще си приготвя такова нещо, като за целта прочетох поне 100 публикации на тема „Домашен пастет“. С ръка на сърцето мога да кажа, че материалите, с които се подготвях за бакалавърския ми държавен изпит, бяха в доста по-незначителен обем. 😀

След като оставих санитарния минимум откъм необходими продукти, минах през магазина, прибрах се, изконсултирах се с неповторимата ми майка, запретнах ръкави и 1 час и 10 минути по-късно бях готов с приготвянето на:

 

ДОМАШЕН ПАСТЕТ С ПИЛЕШКИ ДРОБ

 

Заклевам се, велико е! Всъщност, прелюдията по-горе е доста по-обемна от рецептата, с която ще ви запозная, но, гарантирам, вкусът е страхотен! И си заслужава!

Да подкараме нещата по реда на номерата!

 

СПИСЪК С НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ

ПИЛЕШКИ ДРОБ 600 г.
ПИЛЕШКИ ГЪРДИ 250 г.
МОРКОВ 1 голям брой
ЛУК 1 глава
ЧЕСЪН 2 скилидки
КРАВЕ МАСЛО (не маргарин!) 50 г.
СОЛ На вкус
ЧЕРЕН ПИПЕР На вкус
ВОДА На око

 

Така! Всичко това ми коства има-няма 6-7 лв. Демек, нищо впечатляващо.

 

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Ето това е любимата ми част. Все си мислех, че направата на пастет е нещо сложно и невъзможно. Нищо такова! …Ако някой французин прочете какво съм написал, ще ме порицае публично… 😀

Процесът може да се опише долу-горе в 5-6 стъпки. Ето ги и тях:

 

Измиваме и изчистваме добре месото и дробчетата от всички ципи, жилки и всякакви други гадости, които фирмата-производител не е сметнала за необходимо да отстрани.

Слагаме пилешките гърди в достатъчно дълбока тенджера и включваме котлона. Когато водата заври, е добре силата на огъня да се намали до към средата (примерно, до степен 3 от 6).

Когато месото е почти сварено, добавяме към него и дробчетата. Необходимо е да се отстранява пяната, която пилешките части отделят по време на варенето.

Междувременно, режем чесъна, лука и моркова и ги прибавяме в тенджерата. Когато всичко е добре сварено, т.е. морковите вече не хрупат, отцеждаме бульона. Овкусяваме своеобразната супа със сол и черен пипер.

 

 

 

Препоръчвам да запазите част от бульона, защото, ако пастетът ви се стори твърде гъст, може да го разредите. Аз не направих точно това.

След като сме отцедили течността, грабваме пасатора и пасираме всички съставки, докато се получи познатата консистенция. Когато това стане, добавяме маслото (в никакъв случай не ползвайте маргарин!) и отново пасираме до пълно смесване на продуктите.

В крайна сметка имаме велик домашен пастет!

 

 

Е, снимката ми никак не е прекрасна, но все тая! Стомах със снимки не се храни! 😉

Оттук натам изборът как ще консумирате това съвършенство е ваш.

При мен се получи около килограм пастет, поради което го затворих в бурканчета, за да имам през следващите седмици. Сега, след като споделя тази публикация, ще ги стерилизирам. 😀

 

Ако бързите рецепти са вашата страст, щракнете бутона LIKE/ХАРЕСВА МИ в нашата FaceBook страница Вилица и лъжица / Fork and Spoon. Така, ще можете по-бързо и лесно да готвите с нас! 🙂

Освен това, можете да разгледате и останалите предложения в уютния ни сайт – http://e-vkusno.com/

Доскоро готвене!

Малкият черпак в голямата кухня – Миро 🙂